Развитието на лицевата област на новороденото е свързано с основните й функции. Те са – сучене, гълтане, дъвчене, дишане и говор. Нормално детето се ражда с правилно развити функции. Дишането, сученето и гълтането са безусловни рефлекси. Говорът се научава с развитието на индивида.
Всички деца се раждат с дишане през носа. Тази правилна функция може да бъде нарушена при непроходимост на носа, а именно поради чести възпалителни заболявания в областта на горните дихателни пътища. Те най-често се появяват в ранна детска възраст. Третата сливица и заболяванията, свързани с нея са основна причина да се наруши носното дишане и то да е през устата, с което се превръща във вреден навик. Дори да се отстрани проблемът с честите заболявания на горните дихателни пътища, вредният навик остава. Той е една от най-честите причини за развитие на зъбно-челюстна деформация.
Сученето е механизъм за синхронизиране на положението на горната и долната челюст. За правилното развитие на захапката съществено значение има кърменето. Без да изброяваме значението на кърменето за физическото и психическо развитие на детето, то моделира правилни зъбни дъги и захапка. За съжаление, обаче има немалко обективни и субективни причини, които могат да не позволят на бебето да бъде кърмено. Тогава се налага изкуствено хранене с биберон. Позата на бебето, хранено с биберон е определена от педиатри, зъболекари и психолози – то е в скута на майката, за да може да изсмуква с усилие млякото от шишето и да стимулира естествените движения на долната челюст, които осигуряват правилната захапка. Много е важен фактът, че от 1953 година са създадени анатомични биберони, които да наподобят максимално естественото хранене. Това са бибероните НУК ( NUK – Natűrlich Und Kiefergerecht). Общото мнение на ортодонтите е, че те максимално помагат на долната челюст да не остане в задна позиция. Неправилното изкуствено хранене е друга честа причина за развитие на зъбно-челюстна деформация.
Гълнатето е също безусловен рефлекс. В индивидуалното развитие на човека гълтането бива два вида – инфантилно (детско) и соматично (гълтане на възрастен). До около 3 години с оформянето на временното съзъбие инфантилното гълтане трябва да отпадне и детето да започне да гълта като възрастен. При естествено хранените децата това става незабелязано и никой не се замисля как гълта човек. При запазване на детското гълтане, което е с език между зъбите, се затвърждава неправилната функция „ инфантилно гълтане“. Тя е предпоставка за развитие на различни по тежест зъбно-челюстни деформации. Използването на шише с биберон или биберон –залъгалка до възраст над 2,5 години също води до затвърждаване на детското гълтане. Важен етап от преминаване към соматично гълтате е приучване на децата да се хранят с лъжичка и да пият от чаша. Запазването на детското гълтане при наличие на зъби е основна причина за зъбно-челюстни деформации.
Храненето е основна функция на лицевата област. Човешкият индивид преминава през различни начини на хранене. Първо е беззъбият период. Тогава детето суче. От около 6 месеца ± 2 – 6 месеца започват да растат първите зъби. Тогава детето се захранва с кашеви храни, давани с лъжичка.
На 16 – 18 месеца се появават първите млечни кътници. Тогава децата се захранват с по-твърди храни, за да стимулират дъвченето. Ако храненето не премине през тези естаствени етапи, функцията дъвчене не се развива правилно. Това влияе и на правилното гълтане.